ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Разказче за вампири

Go down 
АвторСъобщение
Abaddon
Ти люсна една песница
avatar

Male Брой мнения : 191
Age : 38
Location : София
Registration date : 25.08.2007

ПисанеЗаглавие: Разказче за вампири   Чет Ное 08, 2007 5:32 pm

Вампири срещу Върколаци


Малкото американско градче Стюъртвил бе обитавано от напълно нормални хора. Така твърдяха с гордост неговите жители. Селището наистина бе малко, над всички сгради се издигаха кметството и местното училище. Там ходеше Бенджамин Норфеус. Той беше кльощаво шестнайсет годишно момче със изумрудено зелени очи и руса коса почти покриваща очите му. Както всяка сутрин, младежът пресичаше главната улица на града, която разделяше магазина на леля му и училището.
- Закъсняваш - чу се сънен глас идващ от другата страна на улицата - почти осем е.
- О, Финч - възкликна Бенджамин като надигна сънено глава - ще стигнем
- Дано.
Няколко минути по-късно двамата тичаха по училищният коридор. Другите ученици вече бяха влезли в час, което не бе добре за двамата приятели
- Закъсняхте - каза строг женски глас, след като Финч енергично дръпна дръжката на една врата, спъна се и падна в стаята - Изправи се Перудин
В стаята настъпи неудържим смях, а Бенджамин и неговият приятел се опитаха да седнат на местата си, колкото се може по-бързо. Двамата седяха един зад друг на редицата до вратата. Всъщност те бяха единствените, които седяха там.

***

След дългият и изморителен ден се стремяха да напуснат учебното заведение, колкото се може по-бързо. Някои тийнейджъри даже имаха лични автомобили, с което печелеха както уважението, така и завистта на останалите. Двамата приятели бавно се предвижваха през училищният двор, когато Финч замръзна като статуя
- Бен виж от ляво - каза той тихо на своя приятел – сигурно им липсваме
Русото момче се обърна и видя млад мъж на възраст около двайсет и пет години, облечен целият в черно, носещ очила, подпрял се на уличната лампа срещу магазина на лелята на Бен.
- Да бягаме ли? - попита Финч
- Ще отидем при него.
Финч бе по-висок и по-кльощав от своя приятел. Тесните му панталони скриваха гуменките му, чиито връзки се влачеха по земята. Двете момчета пресякоха улицата и се насочиха към мъжът
- Добър ден, братовчед ми - каза мъжът с усмивка - Финч бих искал да си поговорим, но сега ми трябва само Бенджи
- Защо?
- Баба се затъжи за теб.
- Баба ми почина!
- Ами баба Алба? Тя иска да се срещнете
- Хубаво. Финч ще се срещнем после
- Сигурен ли си?
- Напълно. Хайде Сид, води ме.
Мъжът тръгна напред, а Бен се опитваше да го догони. Сид сви в една малка глуха уличка и спря пред една стена
- Тук ли?
- Да - мъжът извади един медальон от сакото си и го насочи към стената - Красиво нали?
Точно преди да отговори Бен почувства някаква сила, а секунди след това бе заслепен от ярка светлина. Момчето опита да покрие очите си, но нещо го дръпна напред.

***

Бен отвори очи. Лежеше на някакъв под. В далечината се чуваха викове. Момчето се изправи и изтупа дрехите си, беше малка стая, която приличаше на библиотека. Имаше няколко рафта с книги, масичка и фотьойл. Стола бе обърнат към стената. „Няма врата” - помисли си Бен - „Отново техните глупости”
- Наистина ли - каза възрастен глас идващ от към фотьойла - Не знаех, че ни намираш за глупави.
- Бабо, аз…не. Защо съм тук?
- За да служиш на орденът! На принца.
- Изключено - момчето отново огледа стаята, но отново не видя врата - аз не съм като вас.
- Не си? Тогава защо си тук? Фотьойла се обърна, в него седеше възрастна жена на около петдесет години, облечена във финна черна рокля и носеща купища бижута по себе си - Ти си като баща си!
- Не съм!
- Е да…не си, имаш и от кръвта на майка ти. Тази мръсна кръв!
- Не обиждай майка ми!
- Изпий това - заповяда баба Алба и му подаде чаша с червена течност - ще ти хареса?
- Кръв! Колко изтъркано, предпочитам пилешко. Аз не съм жалък вампир!
- Да…ти си нищожен върколак! Ти си наш враг! Враг на твоето семейство - старата жена повиши своят тон и се изправи сочейки внука си с пръст - Ти трябва да служиш на принцът!
- Кажи защо съм ти - момчето отстъпи крачка назад, защото знаеше силите на баба си - какво иска Орденът ви?
- Убиха Регус преди три седмици - каза със скръб възрастната дама- онзи ловец…Сириус, той го извърши….
- Ти го провали. Регус искаше да бъде нормален…
- Нормален? Мери си приказките малкия, той се жертва за семейството, за Ордена. Сид не може сам да брани семейната чест.
- Морфиъс?
- Морфиъс е в Трансилвания, бори се с тъпите кучета!
- Съжалявам бабо, много те обичам, но имам много уроци. Къде е вратата?
- Тук - Баба Алба протегна показалеца си и Бен отново бе облян от бяла светена- ще се видим отново…скъпи мой Бенджи!

***

Бен отново се събуди с болка в главата. Огледа се и разбра, че се намира в мазето на магазина на леля си. Момчето веднага изтича при нея искайки да разкаже случилото се. Леля му беше едра Жена с дълга червена коса и сивкави очи.
- Бет…те се отбиха
- Знам синко, Финч ми каза. Трябва да се пазите. Сид и Алба са способни на всичко-Жената подреждаше стоката и сякаш не и пукаше, но в гласа и си личеше безпокойство - може да те сполети същата съдба като моята сестра. Какъв късмет имаше горката. Бе ухапана от вълк, когато бе на седемнайсет и всичко се обърка.
- Орденът я е убил, когато съм бил на три годинки, нали?
- Да, а баща ти месец по късно. Трябва да се пазиш
- Споко, ще им покажа вълк фу, а Финч ще призове някой…индивид. Трябва ли да се срещнем с Фауст?
- Не е лоша идея, но аз си нямам никаква представа къде е. Дано той се появи.
Бен се прибра у дома замислен за случилото се днес, но на верандата го чакаше някой. Отново мъж и отново в черно.
- Как беше в имението на семейство Норфеус? - попита мъжът и понечи да се здрависа с момчето - Как е Финчи?
- Мислех, че ти знаеш по-добре. Все пак ти е брат. Не знаех, че съм бил в семейната къща.
- Там си бил. Повярвай ми. Ми ще трябва да мина през къщи. Фауст Перудин се завръща - въздъхна младият мъж, който имаше дълбоки белези по лицето - Трябва да се срещна и с татко.
- На теб защо съм ти?
- Едни вълци искат да говорят с теб, ще трябва да дойдеш с мен в „Изгубеният град”
- Мечтаех за този ден - усмихна се момчето - Бях чувал само легенди за него.
- Там Сид не може да те намери…
- Е, кой дойде - чу се познатият глас на вампира зад тях - Наблюдавам ви, за това, внимавай, Фауст…
- Стари приятелю, откога не си се пробвал да ми изпиеш кръвчицата?
- От както се скри в жалкият университет и започна да преподаваш там.
- Всъщност е „Академия по магии и чародейство”. Все пак съм некромансър
- Който общува с върколаци!
- Аз и с зомбита си говоря, но никой не го поставя на въпрос, а сега ни извини
- Помни, че ви наблюдавам - Сид ги погледна над черните си очила, протегна отново медальона си и се изпари - Помнете…
Преподавателя и полу-вампирът полу- върколак се придвижиха бавно до къщата на Финч. Беше горещ ден, въпреки че слънцето вече залязваше. Местните хора ги гледаха подозрително, защото както вече казах, те мразеха бяха нормални и ненавиждаха всичко ненормално. Двамата братя бяха щастливи да се срещнат, баща им също посрещна Фауст, некромансъра посети стара си стая и се сбогува със семейството си.
- Хвани се за мен - каза той тихо на Бен - ще попътуваме
Момчето се хвана за колана на младият мъж и двамата изчезнаха в нищото.

***

Сид нервно барабанеше с пръсти по масичката. Вампирът бе седнал върху скъп диван намиращ се в гостоприемната на имението Норфеус. Това беше голямо помещение, което започваше още от входната врата на сградата и явно се намираше на първият и етаж, от тази стая имаше стълбище водещо към горните етажи. Много от предметите бяха покрити със злато, личеше, че семейството е богато.
- Трябва да го откриеш - чу се леденият глас на баба Алба - Орденът има нужда от него
- Работя по въпроса - отвърна Сид и се огледа за баба си - не бих искал да загубим това имение.
- Всичко зависи от теб - възрастна жена се появи изневиделица пред вампира - Твоя баща беше убит, брат ти го убиха, сега ти трябва да възвърнеш славата на семейството
- Но как?
- Знаеш каква е мечтата на Принца нали?
- Да превърне човеците в послушно стадо?
- Не тази,….да отмъсти за убийството на баща си!
- Но Джак е неоткриваем
- Но не и за Фауст, той ще заведе Бенджи при него. Сигурна съм. Сега отиди в двореца на мрака, за среща с господаря!
- Слушам бабо
Младият вампир се изправи, протегна медальонът си и изчезна

***

Беше сутрин. Петлите енергично кукуригаха в опит да събудят жителите на „Изгубеният град”. В една малка стаичка на три етажна сграда Фауст се опитваше да обясни важни за върколаците правила на Бен.
- Слушай сега, ти си нещо средно между върколак и вампир, а тези никой не ги харесва…е да де, но повечето…същества
- И?
- Няма да се отделяш от мен, което ми напомня, че трябва да тръгваме
Некромансърът надяна черната си мантия и подкани момчето на вън. Двамата внимателно слязоха по скърцащите стълби и излязоха на шумна и препълнена с хора улица. Фауст хвана Бен за ръка и го задърпа след себе си. Момчето с интерес гледаше как се караха два гоблина. Циклопите - ковачи енергично нанасяха удар след удар с чуковете си върху още топлото желязо. По стените на сградите както уличните лампи бяха залепени листове с издирвани престъпници. Бен имаше чувството, че се намира в шестнадесети или седемнадесети век. Прахоляка, който минаващите карети предизвикваха водеше до недоволство на минаващите пешеходци.
- Пристигнахме - каза въодушевено Фауст - „Дъртият караконджул”
- Какво?
- Най елитното заведение в „Изгубеният град”…- Един летящ човечец, идващ от въпросното място, прекъсна преподавателя - честа гледка
- Не си и помисляй повече да не плащаш - изкрещя един кентавър от заведението
- Това е Тед – съдържателят - обясни Фауст и поведе Бен през улицата - много ще ти хареса таверната
- Фауст…къде всъщност се намираме.
- В „Изгубеният град”
- Да, но къде точно
- Това е друг свят. - обясни некромансърът като побутна момчето напред - вече не си на Земята. Това е друго измерение
- Как?
- Магия, легенди, господ, но не се безпокой, времето тече еднакво и в двата свята. А сега да влизаме
В таверната цареше безпорядък. Чаши се въргаляха по земята, имаше обърнати маси и столове, а Бен едвам се размина с един пиян караконджул, което му коства стъпването върху една разбита чиния.
- Той е отзад - каза разсеяно кентавърът Тед, докато миеше пода - чака ви
- Да вървим - рече Фауст и тръгна напред - това е важен момент!
- Кое?
Некромансърът блъсна една врата и се озова в малка стая, чийто под бе покрит с косми. В центъра и имаше маса около, която седяха трима души. Те втренчено гледаха към новодошлите
- Значи ти си синът на Дженифър - каза мъжът в средата, който бе на видима възраст около петдесет години с голям белег от зъби на дясната ръка - приличаш на баща си. Той беше различен.
- Не го помня. Извинявам се за въпроса, но вчера не беше пълнолуние, защо има косми по пода
- Това не ти е Земята! Тук в „Изгубеният град” върколаците се трансформират всяка вечер, а не само на пълнолуние. Баща ти се опълчи срещу своите за майка ти, но ги убиха. Моите хора казаха, че Алба те е потърсила?
- Така е
- Фауст, седни не стой прав - каза върколакът и подаде едно малко дървено столче на некромансъра - ти момче на кого би служил? На ордена или на стомаха си?
- Стомаха ми?
- Естествено, кое ще предпочетеш гнусната човешка кръв или вкусните пиленца
- Второто
- Бра’о - каза върколакът от дясно, той се усмихна при, което ясно се видя добре оформените му кучешки зъби - Аз съм Заг. Онзи е Мат, а в средата е прословутият Джак, убиецът на Принца.
Бен бе вкаменен стоеше срещу легендарен върколак. Тръпки побиха тялото му при мисълта на какво е способно съществото срещу него. Момчето се огледа трескаво. Чак сега видя, че стаята се осветява само от слънчевата светлина идваща от едно малко прозорче.
- Искаш ли мръвка - Джак се усмихна и му подаде едно пилешко бутче - много са вкусни.
- Благодаря - промълви Бен и започна да оглозгва подадения му пилешки кокал - но как…
- Как не са ме намерили вампирите ли?
Момчето кимна и впери поглед в мъжа. Той никога не си представяше върколак, който бе най-големият враг на вампирите да изглежда така. Това бе плешив човечец на възраст около петдесет години облечен в стари и много мръсни дрехи.
- Не знаят къде да търсят - намеси се Мат - Два пъти ме взеха за него в последните трийсет години и не вярвай ако ти кажат, че вампирите са безсмъртни!
- Така е - засмя се Заг - дори Фауст е свидетел на убийства на вампири. Как е в академията?
- Ми добре
- Сега по същество - прекъсна ги Джак, той се изправи за да събере повече внимание, но на него не му беше нужно - Вампирите не търсят само теб, търсят и мен, но това не е важно. По опасното е, че след две седмици се навършват двеста години от възкачването на Венус на вампирският престол. А всички знаем правилото, че ако Принцът оцелее двеста години на престола, той бива коронясван за Император на всички създания на нощта и крал на „Изгубеният град”. В момента може да се срещнат вампири тук, но представи си какво ще стане ако Венус стане Император. Човеците ще изчезнат, а с тях и пилетата…
- Тъжно - Заг шумно си издуха носа в една мръсна кърпичка - За това плана е?
- Планът е да се появим на тържеството и да му изпием…кръвчицата. За това ни трябват всички върколаци, но ти си по специален - Джак сложи ръката си върху рамото на момчето - Легендата гласи, че само полу-вампир, полу-върколак може да убие Принца на мрака, а аз съм много стар за тези работи.
- Казахте, че сте познавали родителите ми?
- Да, бяха свестни…хора. Майка ти не заслужаваше да умре. А сега ако ме извиниш трябва да вървим.
Тримата върколаци, облякоха черните си мантии и излязоха в колонка от таверната след, което се разделиха.
- Ще успея ли - Бен попита със несигурност, Фауст - аз…никога
- Убеден съм, а сега отиваме в „Академията по магия и чародейство”
- Фауст, от малък се ме наблюдаваш, но никога не съм те питал каква е твоята история, как стана некромансър.
- Майка ми е била от древен магьоснически род. Отрекла се от тях, но взела голямо количество пари преди да замине, запознала се с баща ми. Той решил, че е много богата и се оженили. По това време дядо ми се обърнал срещу принца. За наказание, два вампира се нахранили с кръвта на майка ми. Тогава моя дядо известен некромансър се появи и ме взе със себе си, а Финч остави при татко. Баща ми ме намрази, аз завърших академията. Близо две години преследваха братовчед ти Сид, той е бил един от двамата вампири. После се отказах и станах преподавател. Това е моята история и сега искам да помогна на кучетата да смажат прилепите!
- Интересна история
Двамата минаха през целият град докато стигнат Академията. Тя бе голяма бяла сграда опасана със стена. Бен видя как вътре се обучават много младежи, които бяха като него. Не като тези от неговото училище, а като него и Финч.
- Добре дошъл в моето убежище - каза с усмивка Фауст - ще се запознаеш с много хора. Финч ще дойде тук другата година, когато ще следва знахарство.

***
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://manowarband.hit.bg/
Abaddon
Ти люсна една песница
avatar

Male Брой мнения : 191
Age : 38
Location : София
Registration date : 25.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Разказче за вампири   Чет Ное 08, 2007 5:33 pm

***

Сид прекрачи прага на Двореца на мрака. Той представляваше огромен замък пълен с мистерии. Таласъмите прислужници, които се разкарваха из цялата сграда в извършване на своите задължения му се кланяха, което увеличаваше егото на и без това самонадеяният вампир. Един от тези неуморни слуги водеше Сид през дълъг тъмен коридор, чийто стени бяха покрити с портрети на видни вампири, някой от тях все още „живи”, а други загинали в битка. Таласъмът заведе вампира в една огромна зала осветявана от десетки позлатени полюлеи. В средата на помещението имаше дълга маса покрита със най-различни ястия. Залата бе претъпкана с вампири и никой не забеляза, когато влезе Сид. „Младият” вампир си проби път през множеството и се озова в средата на залата.
- Тишина - каза един вампир, който седеше на златен трон инкрустиран с диаманти - Това е Сид Норфеус. Кое е толкова важно, че дойде тук?
- О велики Принце - отговори смирено Сид и се поклони до земята - аз и моята баба имаме план да убием Джак
- Да убиете Джак върколака, убиецът на моя баща?
- Да! За тази цел ще използваме братовчед ми Бенджамин, но ще ни трябва и вашата помощ
- Семейство Норфеус оглупява - каза високо Принцът, което предизвика смехът на присъстващите - Чуй ме Сид, имам по-добра идея. Защо не убиеш братовчед си?
- Защо?
- Той е полу-върколак, полу-вампир. Никога не съм харесвал баща му той имаше лоши идеи, искаше и ние като кучетата да се откажем от хората и да минем на животинска кръв. НИКОГА! За това бе отстранен! – изкрещя Венус, като впи поглед в Сид. Последният пристъпа на зад и се огледа боязливо - както знаеш след седмици се навършват четиристотин години от моето възкачване на трона като принц на Мрака. Древният закон гласи, че на този ден Принцът на мрака ще се превърне в Император на света и господар на всички тъмни създания. Това събитие не се е случвало от повече от 2300 години. Този път аз ще успея, но има една пречка…братовчед ти. Сказание гласи, че Принца на мрака може да бъде убит само от полу вампир, полу върколак. Като него.
- Ами Джак как е успял да убие баща ви?
- Защото и той е такъв, глупако!
- Разбирам…
- Нищо не разбираш, сега пийни малко кръв с нас - Венус му подаде една чаша с червена течност - Наздраве вампири, за вечното господство!
- Наздраве!
Самият принц на мрака беше висок, с дълга черна коса, мъртвешки бяло лице и сиви очи. Облечен с мантия и носещ купища скъпоценности, Венус внасяше респект главно с красивите си зъби, които „копнееха” да се забият в нечий врат.

***

В малкото градче Фенс, намиращо се близо до Бостън се носеха различни слухове за къщата на Норфеус. Едни казваха, че е обитавана от духове, а други, че старата Алба е вещица, което бе най-вярното от всички твърдения. Тази дама не помнеше възрастта си, бе майка на трима вампири, всичките бяха мъжки и загинали в битка за една или друга фракция, но тя останала вярна на Ордена, на принца. В момента стоеше на верандата замислена за бъдещото на славния си род.
- Промяна в плана - каза с ледено студен глас Сид - Принца иска Бенджи мъртъв
- Защо?
- Пророчество! Винаги, когато отида в онзи замък, ме заболява главата. Вече е нощ. Ще отида на лов
- Приятно прекарване - отвърна вещицата и влезе в къщата - внимавай за Сириус
- Не се безпокой

***

През това време легендарният ловец, който също бе преподавател по „История и същност на нощните и други създания” в „Академия” се занимаваше със специален ученик.
- Това са книги, които трябва да прочетеш до края на седмицата - обясняваше трескаво ловеца - Запомни Бен, това е много сериозна задача. Утре сутринта ще ти покажа някой от най-важните техники, а сега приятна вечер, а и Фауст в замяна искам да ми вземеш пет часа с третокурсниците.
- Няма проблем - отвърна некромансърът и отиде да изпрати Сириус - Лека вечер!
- Мерси много за помощта - рече Бен - ще се постарая
- Сигурен съм - отвърна некромансърът - А сега лягай да спиш

***

Изминаха две седмици от срещата на Сид с Финч и Бен. Последните двама седяха безмълвно в „ Дъртия Караконджул”. Заведението беше празно. Тогава от задната стаичка дойде Фауст.
- Момчета, време да вървим - каза тихо и тръгна напред - следвайте ме
- Къде? - казаха двете момчета в един глас
- Бен ти две седмици се обучава в борбата с тъмните сили и научи много за вампирите, а ти Финч си ги имаш по наследство…
- И?
- Ми ще се бием с вампири.
- Супер - изкрещяха двете момчета и започнаха да скачат радостно - Как ще ги набием?
- Трудно, а сега хванете се за мен, че трябва да се ходи до Двореца на мрака
Малко по късно същият ден в Двореца на мрака се готвеха за празненство. Стотици вампири кръжаха около Принца с цел неговото опазване. Имаше гости от много митични светове, дошли да видят новият Император. Сид нервно се прокрадна пред охрата в опит да стигне до Венус
- Ти се провали - каза Принцът на мрака - Две седмици ги търси, но така и не ги намери. Принудих се да взема мерки, членовете на семейство Норфеус са срам за вампирската раса
„Прости му” Венус чу гласа на Алба в главата си „Дай ни последен шанс”.
- КЪДЕ СИ - изкрещя Вампирският водач
„В главата ти” отекна гласът на вещицата „Дай му шанс”
- Добре! Ако кучетата се опитат да ме убият днес и Сид ги спре ще го върна в Имперският двор
„Дадено” прошепна Алба.
- Искам ги мъртви чули - нареди принца на Сид - Благодари на баба си
Венус изчезна в тълпата, а другият вампир също тръгна в изпълнение на задачата си. Вечерта продължи спокойно. Вампирите играха валс, който бе прекратен в 00.00 за коронясването
- Дами и господа, днес се навършват 400 години, от както убиха скъпият ми баща, управлявал едва две столетия, бих искал да ви съобщя, че вече съм Император на мрака и господар на всички нощни твари
- Не точно…- отекна гласът на Джак в залата - Не си мой господар!
- ХВАНЕТЕ ГО! - изкрещя Венус - открийте върколаците и ги избийте
В този момент се чу шум от трактор. „БАМ” нещо удари стената. „БАМ” отново удар, но след него имаше голяма дупка, която влезе машина приличаща много на багер.
- Кажете кол! - Изкрещя Сириус, който управляваше машината, а в същият момент стотици колове хвърчаха към гостите - Добри прилепчета
Секунди по късно стотици вампири се гърчеха по пода, а голяма част от останалите живи гости се опитваха да избягат.
- Духове от отвъдното призовавам ви на помощ - рече Фауст, който скочи от машината, протегнал своят некромансърски жезъл - Тръс!
В този момент пода се разцепи и останалите живи вампири загубиха концентрация.
- БАУ! - скимтяха преобразените върколаци, които нахлуха в залата и геройски започнаха битката с вековните им врагове - За пиленцата!
Венус бягаше по един таен коридор водещ извън замъка. Верните му вампири одържаха напиращите върколаци, които по всяка вероятно щяха да превземат двореца.
- Накъде си мислиш, че отиваш? - рече спокойно Джак, който стоеше пред Вампирският водач - Баща ти преди 400 години също мина от тук
- Умри старче - изрева Венус и заби меча си в сърцето на невъоръжения Джак - Всичко свърши
- Прав си - рече заговорнически зад него Бен, точно преди да забие един сребърен кол в гърба на вампира -…всичко свърши
- ААААААААААААА - Венус ревеше от болка, а тялото му се разпадаше - няма да спечелите войната…
Другите вампири си бяха дали сметка как протичат действията на битка и започнаха да бягат. Върколаците унищожиха и последната съпротива и се събраха в централната зала.
- Браво - каза Джак, който беше жив и здрав - Фауст добре е обучил Финч в чародейството с този двойник. Много реалистично
- Простичко заклинание - обясни момчето - просто използвах едно заклинание за….а къде брат ми
Фауст и Сид стояха един срещу друг на покрива на двореца. Сид престъпи към своя враг, гледайки го изпитателно и очаквайки го да приложи някаква магия
- Хайде приятелю - подкани го Сид - ще използваш вятър нали?
- Не
- Духове или зомбита, сигурен съм
- Може, но по-добре това - Фауст за секунди изкара една кама от мантията си и я метна по вампира - Подарък
- Не уцели! - отвърна с усмивка Сид, който отскочи в последният момент - ти си слаб
- Честно? Некромансъра протегна жезълът си и изстреля червен лъч срещу вампирът - Пак не уцелих…
Секунди по-късно Фауст лежеше на ръба на покрива, а зъбите на вампира бяха на милиметри от неговата сънна артерия
- Майка ти имаше много вкусна кръв - каза лицемерно вампира като блъсна главата на младият преподавател в керемидите - Дали твоята е такава…
- Това болеше нали? - каза Фауст след като срита вампира между краката и се изскубна от лапите му, а след това го провеси от покрива - Хубаво ли ти е
- Аз съм вампир. Мога да летя
- Честно, не знаех - засмя се некромансърът и пусна вампира - Полети
Сид се извиси във въздуха. След което се насочи към Фауст
- На ти - изкрещя некромансърът и изпържи Сид с огнена струя - печен вампир
Безпомощният вампир се размаза на покрива, довършен от Фауст с кама в сърцето. След това некромансърът се върна при върколаците
- Готово ли е всичко - попита Джак - изчистихме ли мястото
- Ми много избягаха - обясни Мат - но поне Венус е мъртъв
- Джаф-Джаф - рече Заг като носеше в ръката си вампирски зъб - Взех си сувенир
- Хубаво - усмихна се Джак - но по- добре е да се махаме, скоро може да се върнат по многобройни. Махаме се кучета!
Огромната глутница изчезна в мрака, оставяйки зад себе си хаос. Те знаеха, че не са победили вампирите, но следващите сто-двеста години щяха да са по спокойни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://manowarband.hit.bg/
Vangelia
Тъй кат каиш, най - ма а яд
avatar

Female Брой мнения : 667
Age : 32
Registration date : 21.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Разказче за вампири   Пет Ное 09, 2007 10:43 am

Зачетох го без да заподозра колко е дълго. Хахаха, сигурно на другите ще им хареса, но моето отношение към романите и разказите си е същото. Мерси все пак за опита да ограмотиш горката проста и ограничена Вангелия! :podigravka: Много благородно от твоя страна. Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://zeleno.forumotion.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Разказче за вампири   

Върнете се в началото Go down
 
Разказче за вампири
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Хоби :: Мрачен форум-
Идете на: